Какво ù става на Холандия

28 kапитал 29 октомври – 4 ноември 2011 г.  (Линк за статия в Капитал тук)

Някогашната така либерална
държава проявява все по-често
признаци на ксенофобия и
нетолерантност. Причините?
Страх и несигурност

Хелен Коойман*

Някогашната така либерална
държава проявява все по-често
признаци на ксенофобия и
нетолерантност. Причините?
Страх и несигурност

Хелен Коойман*

Наскоро холандската
политическа арена бе
разтърсена от осо-
бен скандал. Депута-
тът от Партията на
свободата (ПС) Геерт
Вилдерс нарече преми-
ера на Турция Реджеп
Тайип Ердоган исля-
мистка маймуна.

„Абсолютно недопустимо
изказване“, моментално
порица Вилдерс премиер-
ът Марк Рюте. От ПС от-
върнаха, че са били раз-
брано неправилно. Депу-
татът използвал холанд-
ска поговорка, според
която фокусникът вади
маймуна от ръкава си.
Случайно или не, името
на маймуната се оказа
Ердоган.
Такъв тип скандал труд-
но би се случил преди ня-
колко години в толерант-
на и либерална Холандия.
И това е само един от по-
тривиалните признаци,
че нещо се променя в ни-
ската земя. Страната, ко-
ято с такъв ентусиазъм
участваше в създаване-
то на Европейската общ-
ност, която се славеше с
толерантността си и ли-
бералната си политика
спрямо меките наркоти-
ци… тази страна като че
ли вече не съществува.
За мнозина този имидж
на „новата“, нетолерант-
на, Холандия е изненад-
ващ. През 2011 г. стоти-
ци кофишопове се закри-
ват, бежанци почти вече
не се приемат и в страна-
та брулят националисти-
чески и антиевропейски
ветрове. Тези настроения
и идеи обаче съществува-
ха и преди, но в латентна
форма. Сред по-голямата
част от холандците, осо-
бено сред селското насе-
ление и по-необразовани-
те слоеве в градовете, от-
давна живее неприязън
към имигрантите. „Непо-
знатото не се яде“, гласи
една популярна холанд-
ска поговорка. А ПС е
само крайното олицетво-
рение на тези политичес-
ки настроения. През сед-
мицата това настроение
се прояви отново при от-
каза на холандското пра-
вителство да преглътне
приемането на България
и Румъния в шенгенското
пространство.

Правителство,
балансиращо на ръба
национализма
Правителството на Рюте,
състоящо се от либерал-
ната Народна партия
за свобода и демокра-
ция (НПСД) и Християн-
демократическия съюз
(ХДС), беше съставено с
подкрепата на Вилдерс,
без обаче формацията
му да участва в кабине-
та. Така правителството
управлява, без да се анга-
жира с пропагандата на
антиислямистката и ан-
тиимигрантска ПС. Офи-
циално то се дистанцира
от пропагандата на Вил-
дерс. Идеята беше ими-
джът на Холандия да си
остане непокътнат.
Година по-късно това
се оказа илюзия – в чуж-
бина никой не разбира
парламентарните фоку-
си в Холандия. За обик-
новения българин Вил-
дерс си е член на прави-
телството. Освен това се
оказва, че и доста члено-
ве на либералите, както
и на християндемократи-
те, симпатизират на ан-
тимигрантските идеи на
Вилдерс. Например лиде-
рът на ХДА и министър
на икономиката Максим
Верхаген коментира, че
средностатистическият
холандец с право се стра-
хувал от чуждестранни-
те влияния. Така изник-
ва въпросът дали управ-
ляващите партии всъщ-
ност не мислят в синхрон
с Вилдерс и не го ползват
като рупор.
Постоянните конфликти
и скандали заради без-
смислените му обиди и
идеи пречат на нормал-
ната работа на кабине-
та. Един добър пример
за фантазиите на Вил-
дерс е такса за носенето
на забрадки по религиоз-
ни причини. Събирането
й освен неизпълнимо е и
груба форма на дискрими-
нация според холандска-
та конституция. В такъв
случай евреите също би
трябвало да плащат так-
са за носенето на ямул-
ките си. Репертоарът на
Вилдерс е пълен и с дру-
ги подобни безумия, като
например да се затворят
херметически границите
на Холандия, да се изклю-
чат Румъния, България и
Гърция от ЕС и т.н.
Засега приказките на
Вилдерс са повече от де-
лата му. Въпреки това
юнашките му закани мо-
гат да нанесат доста по-
ражения. Ако един по-
литик може да си позво-
ли да нарече турския пре-
миер маймуна, защо да не
наречеш по същия начин
и комшията си турчин?
Моята колона -
моя крепост
Холандската “толерант-
ност” се корени в само-
битната система на коло-
ните. Колоната е общност,
формирала се още в нача-
лото на миналия век, обе-
диняваща хора на религи-
озен или идеен принцип.
Така се формират католи-
ческата колона, протес-
тантската, а също и соци-
алистическата и либерал-
ната. Всяка колона разпо-
лага със собствени църк-
ви, вестници, политичес-
ки партии и учебни заве-
дения. “Всички заедно, но
всеки поотделно”, гласи
идейната формулировка
на тази конструкция. Тя е
по-скоро система на пара-
лелно съществуване и не-
намеса, защото на прак-
тика всеки се занимава
със собствените си прио-
ритети. Нагледен пример
за тази система са различ-
ните радио- и телевизион-
ни канали – има католиче-
ски канал, протестантски
и т.н. На базата на при-
вържениците си, всяка
колона получава опреде-
лено ефирно време. Така
каналите се конкурират,
но не пряко.
Дълго време всичко из-
глеждаше наред. По-го-
лямата част от населени-
ето имаше работа, пенси-
ите бяха високи и здра-
веопазването, образова-
нието и социалната обез-
печеност изглеждаха га-
рантирани. И никой не се
бъркаше в личния пери-
метър на останалите. Но
постепенно проблемите
започнаха да се трупат
един след друг и да на-
влизат в строго ограде-
ното пространство на хо-
ландците. Имиграцията,
различната култура, фи-
нансовите трудности ня-
маше как да не разкъсат
границите на холандска-
та толерантност.

Толерантността
на затворените очи
Да вземем например про-
дажбата на софт дрога.
Противно на широко раз-
пространеното мнение, че
търговията с леки нарко-
тици в Холандия е разре-
шена, тя всъщност е заб-
ранена със закон. Наруше-
нията обаче не се санкци-
онират, тъй като се смя-
та, че по този начин кон-
тролът е по-ефикасен.
Но тази политика поро-
ди и отрицателните по-
следици. Тъй като оста-
налите европейски стра-
ни прилагат строги мер-
ки срещу търговията с
наркотици, Холандия бе
залята от масов наркоту-
ризъм. Уличните дилъри
естествено не подминава-
ха и лицата, ненавърши-
ли 18-годишна възраст.
Фактът, че в част от кофи-
шоповете продажбата не
се ограничаваше само до
марихуана или хашиш,
беше обществена тайна.
Но полицията безучаст-
но наблюдаваше нарко-
маните, които много чес-
то не бяха холандци.
Така се разигра и кар-
тата с имигрантите. Най-
често ставаше въпрос за
младежи с марокански
произход – малка, но мно-
го осезаема група, която
тероризираше определе-
ни градски квартали. По-
ради неефективността
на политическата систе-
ма, белязана от безкрай-
ни дискусии и компроми-
си, тази проблемна група
като че оставаше безна-
казана. В същото време
гореспоменатите кварта-
ли са населени предим-
но с кореняци холандци,
чиито оплаквания и нуж-
ди никой не взимаше под
внимание. И преди всич-
ко не съществуваше по-
литическа платформа, ко-
ято да се заеме с техните
проблеми.
Това се беше случвало
вече веднъж в началото
на хилядолетието (2000 -
2006 г.), когато политикът
Пим Фортаун се възполз-
ва от ситуацията. Той оп-
редели културата на мю-
сюлманите като назадни-
чава, а други хора го пос-
ледваха, като например
журналистът и режисьор
Тео ван Гог, който нарече
мюсюлманите ебачи на
кози. Заедно с предста-
вителката на Либерална-
та партия Аян Хирси Али
той засне филма „Подчи-
нение“, който разказва за
липсата на права на же-
ните при исляма. Форта-
ун беше застрелян от ляв
радикал, а Ван Гог – от ис-
лямистки екстремист.

Кризата уби
либерализма
Постепенно холандският
“полдер модел“, т.е. поли-
тическата система, която
чрез компромиси и дого-
ворки се стреми да задо-
воли нуждите на всички
заинтересувани страни,
стана неадекватен. Про-
пастта между политиче-
ския елит и населението
ставаше все по-дълбока.
Особено за по-нискообра-
зованите слоеве от насе-
лението политическата
риторика започна да ста-
ва все по-неразбираема.
През 2009 г. настъпи фи-
нансовата криза, бяха въ-
ведени драстични иконо-
мии в здравеопазването, в
образованието, в пенсион-
ната и в социалната сис-
тема. В такава ситуация
на недоволство идеите на
ПС намериха плодородна
почва. Стрелите им се на-
сочиха главно към леви-
те политици, които пре-
калено дълго са се задо-
волявали с половинча-
ти решения. Основно на
мушката
са мюсюлмани-
те, които според партия-
та на Вилдерс не са в със-
тояние да се интегрират
в холандските норми на
поведение. Недоволство
цари и спрямо българи и
поляци, които идват и за-
емат „нашите“ работни
места. И към ЕС, този за-
страшителен мастодонт,
съфинансиран щедро от
Холандия, но несъобра-
зяващ се по никакъв на-
чин с интересите й.
В тази логика се впис-
ва и холандското вето сре-
щу присъединяването на
България и Румъния към
шенгенското простран-
ство. Правителството е на
твърдото мнение, че тези
страни са все още прека-
лено корумпирани и не
предприемат достатъчно
мерки за борбата с орга-
низираната престъпност
и отлагането на членство-
то им може да се използва
като средство за натиск.
Това, разбира се, е на-
ивна идея. Холандското
вето по никакъв начин не
влияе
на броя българи и
румънци, които пътуват
в Холандия. Те ще про-
дължават да идват. Прес-
тъпниците пък изобщо не
се интересуват от дипло-
матически демарши. Но
холандските управлява-
щи се ориентират по на-
строенията на бюргера,
който казва: “Тези не ги
щем тук!”

… но не можем без тях
Мултинационалното об-
щество в Холандия е ре-
алност. На летище „Схип-
хол“ веднага прави впе-
чатление как хора от
различни национално-
сти и раси работят рамо
до рамо. От рекламни-
те билбордове се усмих-
ват девойки със забрад-
ки. Тези хора не могат
да се върнат там, откъде-
то са. Пък и Холандия се
нуждае от имигрантите
си, тъй като населението
застарява, а раждаемост-
та сред холандците е дра-
матично ниска. При цяла-
та непоносимост на някои
холандци към чужденците
те не биха се хвана-
ли с нископлатената се-
зонна работа в селско-
то стопанство например.
Ние не можем без полски-
те берачи на аспержи, без
българските чистачки и
без румънските работни-
ци в кланиците. Тези хора
са там, защото холандци-
те просто не искат да вър-
шат тази работа.
Със сигурност в затя-
гането на досега относи-
телно либералния режим
има и нещо положител-
но. Като майка на осемго-
дишна дъщеря аз съм на-
пълно съгласна с идеята
да бъдат затворени кофи-
шоповете, намиращи се в
близост до училища.
Но както аз, така и мно-
го други холандци сме аб-
солютно несъгласни с на-
чина, по който Холандия
се отнася към чужденци-
те и имигрантите. Вед-
нага след встъпването в
длъжност на кабинета
на Рюте медиите дадоха
глас на много известни и
по-неизвестни холандци,
които в един глас заяви-
ха, че се срамуват от дър-
жавата си. Станахме сви-
детели на това как за една
нощ потъпкахме всички
постижения в областта на
приемането на бежанци и
имиграцията.
 K
*Хелен Коойман е холанд-
ска журналистка, авторка на
многобройни статии и кни-
ги. Коойман пише често и за
България.
Нейни материали могат да се
видят на hellenkooijman.nl
илюстрация: инна павлова__

Tags:

Gerelateerd